On Matthew the Grammarian and the 16th Century Spoken Bulgarian Language

Mariyana Tsibranska-Kostova

Abstract


The paper examines some peculiarities of Matthew the Grammarian’s language. The famous representative of the Sofia Literary School from the 16th century is the author of an unique work – The Life of St. Nicolas the New of Sofia. The author proposes lexical-semantic classifications of word groups. The basic aim of the paper is to prove that – contrary to popular opinions about Matthew’s strong rhetoric character and distance from the spoken language – his hagiographic work contains visible signs of vernacular language. In addition, the final passage with the miracle of the saint, which has not been included in the most popular new Bulgarian version, is reproduced in original and translation together with commentaries about one rare appellation of disease.

Keywords


Sofia Literary School, Matthew the Grammarian, historical lexicology

References


Ангелов – Генов 1922: Ангелов, Б.; М. Генов. Стара българска литература в примери, преводи и библиография. IХ–ХVIII в. София, 1922.

Бакалова 2016: Бакалова, Е. Култът към реликвите и чудотворните икони. Традиции и съвременност. София: АИ Проф. Марин Дринов, 2016.

БЕР: Български етимологичен речник. София: БАН, 1971–.

БНМ 2013: Георгиев, М. [съст.]. Българска народна медицина. Енциклопедия. София: АИ Проф. Марин Дринов, 2013.

Буюклиева 2008: Буюклиева, А. Житие на Николай Нови Софийски от Матей Граматик в контекста на житийната традиция. София: Време, 2008.

Велчева 2010: Велчева, Б. Славният и нарочит Средец. – Българска реч, год. 16, кн. 1–2, 2010, 59–62.

Геров: Геров, Н. Речник на българския език. Т. 1–5. София: БП, 1975–1978.

ДА: Архив на Секцията по българска диалектология и лингвистична география в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при Българската академия на науките.

Даскалова 1993–1994: Даскалова, А. За българския книжовен език през XVI в. (по данни на Житието на Никола Софийски). – Български език, кн. 4, 1993–1994, 289–301.

Даскалова 1996: Даскалова, А. Правописът на софийското книжовно средище през XVI в. В: Христова, Б. и др. (ред.). Българският шестнадесети век. Сборник с доклади за българската обща и културна история през XVI в. София 17–20.X.1994. София: НБКМ, 1996, 449–474.

Кожухаров 1985: Кожухаров, С. Тах Андрей – един незабелязан химнописец от XVI в. – Старобългарска литература, кн. 18, 1985, 150–160.

Кожухаров 2004: Кожухаров, С. Химнографска интерпретация на софийските мъченичества от XVI век. Инок Андрей. Служба за Николай Софийски. В: Кожухаров, С. Проблеми на старобългарската поезия. Т. 1. София: ИЦ Боян Пенев, 2004, 259–278.

Легурска 2014: Легурска, П. Реалии и превод. – Дзяло, год. II, бр. 2, 2014, (достъп: 22.07.2017).

Милтенова 2009: Милтенова, А. Литературата през XVI в. Култовете към новомъчениците. Културно-историческата ситуация. В: Милтенова, А. (съст.). История на българската средновековна литературa. София: Изток–Запад, 2009, 695–707.

Мосиенко 2005: Мосиенко, Л. В. Лингвокультурологическая проблема классификации реалий. – Вестник ОГУ, nr 11, 2005, (достъп: 22.07.2017).

Нанова 2005: Нанова, А. Фразеологичен синонимен речник на българския език. София: Хейзъл, 2005.

Николов – Герд 2012: Николов, А. Л.; Герд, П. А. Сырку в България (1878–1879). – Studia mediaevalia Slavica et Byzantina, 3. София: ИЦ Боян Пенев, 2012.

Райкова 2010a: Райкова, М. Похвална беседа за софийските мъченици. – Palaeobulgarica, кн. 1, 2010, 61–94.

Райкова 2010b: Райкова, М. За някои лексикални особености на Житие на свети мъченик Николай Софийски и църковноюридическите текстове. – Български език, кн. 2, 2010, 72–85.

Райчинов 1982a: Райчинов, С. Софийският книжовен център и Рилският манастир. – Старобългарска литература, кн. 11, 1980, 67–79.

Райчинов 1982b: Райчинов, С. Научна сесия за Рилския манастир. – Старобългарска литература, кн. 12, 1982, 124–126.

Райчинов 1983: Райчинов, С. Матей Граматик – български писател от XVI в. Дисертация за присъждане на научната степен кандидат на филологическите науки. Научен ръководител проф. Б. Ангелов. София, 1983.

РБЕ: Речник на българския език. Второ допълнено и преработено издание. Т. 1. А–Б. София: АИ Проф. Марин Дринов, 2001–.

СБЛ 1982: Иванова, К. (съст. и ред.). Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. София: БП 1986, с. 308–376.

Станимиров 1931: Станимиров, Ст. Свети мъченик Николай Нови – Софийски. София, 1931.

СтбР 1999, 2009: Старобългарски речник. Т. 1. А–Н; Т. 2. О–У. София: Валентин Траянов, 1999, 2009.

Сырку 1901: Сырку, П. Очерки из истории литературных сношений болгар и сербов в XIV–XVII веках. Житие св. Николая Новаго Софийского по единственной рукописи XVI в. Сб. ОРЯС, 71, nr 2, Санкт-Петербург, 1901.

Темелски 2000: Темелски, Хр. Храмът св. Николай Нови Софийски, София: Синева, 2000.

Христова – Караджова – Икономова 1982: Христова, Б.; Караджова, Д.; Икономова, А. Български ръкописи от XI до XVIII век, запазени в България. Своден каталог. Т. 1. София: НБКМ, 1982.

Цибранска-Костова 2011: Цибранска-Костова, М. Български епитимийник от XV–XVI в. (Служебник РГБ Григ. № 32, Москва). София: Валентин Траянов, 2011.

Цибранска-Костова 2016: Цибранска-Костова, М. Названието за обущарския занаят според Житието на Никола Софийски от Матей Граматик (XVI в.). – Българска реч, кн. 1, 2016, 57–65.

Цибранска-Костова – Билярски 2015: Цибранска-Костова, М.; Билярски, И. Освещаване на градското пространство: примерът на ръкопис ЦИАИ 1521 и новомъченичеството в София през XVI век. – Palaeobulgarica, кн. 3, 2015, 39–60.

Miklosich 1977: Miklosich, F. Lexicon Palaeoslovenico-Graeco-Latinum. Emendatum auctum. Neudruck der ausgabe, Wien 1862–1865 (reprint 1977).




DOI: http://dx.doi.org/10.17951/zcm.2017.6.25
Date of publication: 2018-01-10 09:45:46
Date of submission: 2018-01-08 11:59:48


Statistics


Total abstract view - 1174
Downloads (from 2020-06-17) - PDF (Bulgarian) (Język Polski) - 937

Indicators



Refbacks

  • There are currently no refbacks.


Copyright (c) 2018 Mariyana Tsibranska-Kostova

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.